Как се пали и пуши наргиле?

Описаният по-долу процес разчита на някои пособия и хватки, които са обяснени в отделни страници. Към тях има връзки, но ако описанието ви звучи неясно или объркано, погледнете списъка във въведението и изчетете всички страници в него.

Ето как протича едно наше наргиле в домашни условия:

  1. Изваждам пособията – наргиле, щипка, въглени, тютюн, фолио, клечка за зъби.
  2. Счупвам си въглен – една пръчка от прорязаните въглени на три части. Две от тях слагам слагам да се запалват на газов котлон, директно на огъня, за поне 3-4 минути, докато станат целите червени.
  3. Облицовам чашката с фолио отвътре. Държейки чашката изправена, всмуквам въздух от долния отвор, за да прилепне идеално фолиото. Не би трябвало да пуска въздух след първоначалното смукване. Пробивам дупки във фолиото на дъното, които съвпадат с дупките на чашката.
  4. С клечката за зъби разбърквам добре тютюна в пакетчето / бурканчето, защото соковете се отичат на дъното. Наръсвам го в чашката, като го раздробявам без да го притискам, гледам да седи рехаво. Отстранявам всички клечки и стъбла. Ако не можете да ги различите от листата нарязан тютюн, вероятно имате кофти тютюн.
  5. Пълня чашката така, че тютюнът да не стига до горния ръб и горния слой фолио за покриване. Това е изключително важно за добро и продължително пушене!
  6. Поставям плътно горния слой фолио, без да го притискам в средата към тютюна.
  7. С клечката за зъби правя множество мънички дупки на фолиото.
  8. Пълня стъклото с каквото ми е кеф и поставям тялото на наргилето върху него.
  9. Поставям чашката върху тялото, като я притискам с цяла длан надолу. Така, с равномерен натиск, не се къса фолиото отгоре.
  10. Поставям маркуча и проверявам въздушния поток в наргилето, като дръпвам през маркуча. Гледам дали фолиото на чашката хлътва леко (което значи, че тегли добре), дали бълбукането на водата е нормално (което значи, че няма утечки на въздух) и дали струята, която всмуквам има аромат от тютюна.
  11. Под наргилето слагам някакъв негорим поднос, чиния или метална тавичка – така се спестяват много поражения и време за чистене на масата от пепел.
  12. До този момент са минали няколко минути, така че въглените сигурно са запалени. Вземам ги със щипката и ги поставям в два противоположни края на чашката, така че да са стъпили частично върху стените. Оставям ги там за 4-5 минути в покой. Важно – никога не бързайте и не давайте зор на наргилето! Ако започнете да напъвате по-рано, рискувате тютюнът на повърхността да изгори веднага и до края да имате горчив вкус! Използвайте тези минути да си сипете по едно малко малцово и да извадите карамелизираните бадеми.
  13. Проверявам дали чашката е добре нагрята, като пипвам основата ѝ – ако е хладна, още не е готова. Когато е топла или пари – отстранявам единият въглен (поставям го в чинийката под чашката) и започвам да пуша.
  14. Самото пушене предполага да си дръпнеш от маркуча в продължение на няколко секунди. Водата в стъклото трябва да бълбука и стъклото да се напълни с гъст дим. Идеята не е да се вдишва до откат, като трифазна помпа. Нищо не се доказва с демонстрация на обема на дробовете. Вкусът на наргилето се усеща от рецепторите в устата, така че е по-ефикасно да си дръпнете кратко 3-4 пъти, вместо един път дълго.
  15. По време на пушенето местя въглена на различни позиции върху чашката с идеята за равномерно нагряване. Ако много хора пушат от едно наргиле (повече от двама надъхани или трима лежерни пушача), заради непрекъснатото дърпане въгленът стои през повечето време „включен“ и съответно тютюнът изгаря по-бързо (както и въглена). За такива случаи препоръчвам да се ползва по-малко въглен, да се местиш по-често и да зарежда по-малко тютюн в чашката.
  16. Когато от въглена се отдели пепел, веднага я избутвам от чашката. Целта е върху фолиото винаги да има само въглен и никаква пепел. Тя влошава бързо вкуса на тютюна, защото при пушенето се всмуква през дупките във фолиото. Това е изключително важно за запазване на добрия вкус на тютюна!
  17. Когато въгленът намали обема си наполовина, добавям втория запален, който по-рано отстраних. Върху двата въглена поставям третото парче, което ще се запали докато приключат двата.
  18. В зависимост от тютюна (обема, качеството, скоростта на пушене, вашите вкусове) едно зареждане в малка чашка може да изкара 3-6 въглена, което е 45 минути до близо 2 часа. Когато тютюнът започне да горчи, да дава лютив и задушлив дим или просто замирише на сгурия – време е за ново зареждане. Добра хватка е да имате резервни чашки, примерно една или две допълнителни, заредени в началото. Така като загорчи тютюнът, само се сменя чашката и готово. А ако се гласите за маратони (като нас, примерно 12 часа нон-стоп с 3 наргилета), тогава ще имате време за почистване и ново зареждане докато въртите чашките.

И така до сутринта…

След като приключите с наргилето го почистете веднага! Ако по някаква причина не ви се занимава (мързел, сън, препиване), поне го разглобете, излейте водата от стъклото и изхвърлете фолиото с изгорелия тютюн.

Когато почиствате чашката, отворете фолиото и разгледайте тютюна вътре. Ако е изцяло оброген (изглежда черен и сух и твърд), значи сте го оползотворили добре. Ако отгоре е изгорял, но отдолу е още влажен, значи сте давали много зор на наргилето и въгленът е бил силен. Ако отгоре има видима пепел, значи дупките на фолиото са ви много големи или не почиствате добре пепелта в процеса на пушене. Използвайте тези наблюдения, за да подобрите преживяването следващия път!

Наргилето

Размерът има значение… но не по начина, по който си мислите.

Моето наргиле е мини – 30 см височина, продава се с куфарче с твърди стени и струва само 30 лева. Малкото наргиле позволява да го носиш навсякъде със себе си, побира се във раница или може да го хванеш отвън с каишките, стига да е в удобна кутийка като моето. Пали се по-лесно, иска по-малко консумативи, чисти се по-лесно. Масовото хората мислят, че наргилето трябва да е голямо, за да се пуши добре. Не е вярно!

Пушил съм от наргиле с височина метър и половина, два метра маркуч, кристална купа за вода и тегло от 25 килограма. Имаше вкус на стари фасове, защото водата в стъклото е толкова много, че ги мързи да я сменят редовно, цялото е толкова голямо и тежко, че никой не му се занимава да го почисти основно след употреба.

Пушил съм от наргиле с 3 и 4 маркуча с клапи, от маркуч с дължина 2.5 метра и дебелина цол и полвина. Пушил съм от всякакви. И твърдя, че малкото наргиле е най-практично и удобно. Ако имам хол 100 квадрата с миндери и възглавници, ще си купя 10 малки наргилета и пак ще е много по-удобно за мен и моите гости, да не говорим, че всеки ще може да си избере различен тютюн!

Разбира се, големите наргилета имат своите достойнства. На първо място – внушителни са. Ако външният вид е важен за вас, определено си вземете голямо наргиле! Ако е достатъчно голямо може да стои на пода, докато вие сте на диван с ниска масичка. Така шансът да се събори от тайфата, която шари с ръце по масата, е по-малък. Освен това големите наргилета понасят големи маркучи, докато малките падат лесно, заради тежестта и опъна на маркуча. Голямото стъкло на голямото наргиле побира повече вода и позволява тръбата да влиза по-дълбоко, което може да осигури по-добра филтрация и охлаждане. И в голямо стъкло може да влезе приставка като като дифузер, или пък да се ползват приставки по тръбата, като купичка с лед.

Има разни разпространени заблуждения, че голямото наргиле дава повече или по-гъст дим. Или че можеш да го пушиш по-дълго време. Тези неща не са верни. Имаме специална страница, посветена на гъстия дим.

Да, голямото наргиле има по-голям обем в стъклото, където се събира дим. Обаче това е застоял дим, а вкусът се губи след 30-40 секунди (ароматът – броени минутки) след отделяне при печенето на тютюна! Обемът и плътността на дима са въпрос на предпочитание и не са директна функция на размера на наргилето, а на начинът на приготвяне.

И накрая – колко време се пуши едно наргиле зависи от обема на тютюна в чашката и управлението на топлината / скоростта на изгаряне. Съответно голяма чашка и внимателно печене дори върху малко наргиле ще осигурят дълго пушене. Който не вярва, че плътен и наситен на аромат дим може да се получи от малко наргиле – да заповяда на гости!

Има още два елемента по тялото на наргилето, на които трябва да се обърне внимание – клапата и тръбата.

На теория клапата е еднопосочна система със сачма, която позволява като духнеш в маркуча да изкараш от стъклото застоял дим, а когато дърпаш – да не пуска въздух в наргилето. Това звучи интересно, но:

аз лично дим да застоява не оставям; може би ако имате гигантско стъкло, това ще ви е проблем – още едно от предимствата на малкото наргиле
сачмата ръждясва, клеясва, пълни се с пясък и пръст и прах и спича; защо ми е още едно нещо за миене и търсене по пода
клапата не е перфектна и понякога играе или се запича на позиция, в която е отворена, което разваля преживяването, защото вкарва въздух в стъклото; аз нужда от този въздух нямам

Оставям на вас да решите какво да правите с клапата. Аз лично при покупката на наргиле махам сачмата и запушвам дупката перманентно. Така си решавам тия три проблема по-горе, а и съм нямал случай да духам в маркуча на наргилето.

Някой ми беше писал, че ако ти работи клапата и духнеш в маркуча, това предпазвало да не се разлети пепелта върху чашката. Ако това е случая, има нещо гнило! На първо място – какво прави тая пепел върху чашката? Въгленът трябва да се изтупва редовно. Не е добре да има натрупана пепел върху фолиото, даже е много зле, защото при дърпане влиза в дупките и опорочава тютюна.

Тръбата – основното притеснение на няколко човека, които ми писаха, е ръждясването (гниенето). Наргилетата по нашия пазар най-често са с алуминиеви тръби, да не ръждясват уж, ама то това не е гаранция. В Турция и Египет масово се продават с медни тръби. До колкото знам някои от луксозните наргилета са с тръби от неръждавейка, макар че аз лично такова не съм виждал още.

За мен има два случая: голямо и скъпо наргиле, което внимателно се поддържа, чисти, мие и подсушава след всяко ползване, та да можеш да му се радваш години наред и/или малко работно наргиле за 20-30 лв, което да разнасяш навсякъде по плажове, планини, гори и излети и за което да не ти пука особено.

За да се удължи живота на тръбата е добре да не оставяте наргилето мокро. Не случайно препоръчвам горещо дори да не го миете, поне да го разглобите след пушене и да излеете водата. Добре е да се чисти и цялата тръба с четка – ако си намерите много тънка и телена ще е най-добре. Пластмасовите, които продават в магазините, са прекалено меки.

Чашката

Чашката на наргилето е най-често керамичен (макар че има и метални) контейнер за тютюн, който седи на върха на наргилето. Някои хора наричат чашката “глава” или “тапа”, на английски е „bowl“ – купичка.

Добрата чашка е плитка и разлата – осигурява по-голяма повърхност за директно нагряване на тютюна. Така се използва материала по-ефикасно и “готвенето” изисква по-малко време. Добре е да няма остър ръб, защото пречи на плътното прилепване на фолиото, а понякога и го къса. Задължително трябва да е лакирана, защото иначе сиропът от тютюните попива в чашката и предава вкус и няма измиване. Аз лично предпочитам само ръбът да не е лакиран, защото така фолиото се захваща по-добре.

Препоръчвам ви заедно с наргилето да си купите поне още една чашка (като обърнете внимание да има същия тип поставяне, защото има два вида – „мъжки“ и „женски“). Първо, удобството да напълниш две чашки в началото и после да пушиш на ротационен принцип цяла вечер е несравнимо. Второ, чашката е консуматив – понякога се пука от топлината, може да я изпуснете и счупите, може да загори или да се вмирише неспасяемо (особено онези с нелакираната повърхност). Има стотици видове чашки, но тук ще обърнем внимание само на основните и най-разпространените.

http://www.thehookah.com/images/D/d_clay_bowl.jpgНай-използваната чашка в арабските страни е традиционната египетска или Egyptian Clay Bowl. Прави се на ръка, като понякога изработката е доста немърлива, но това рядко пречи на самото пушене от нея. Подходяща е за тютюни с по-ниска влажност от типа на Накла и разновидностите ѝ – Mizo, Nakhla mix и тн.

По света се намират и двойнитройни и четворни чашки за наргиле. Тройните ги има и в България на цена от 15-20 лева. Позволяват да си правите „коктейли“ чрез ползване на три различни тютюна, които се пушат едновременно. Също удобно е да сменяш едната част, докато другите вървят – получава се приятен затворен кръг, който се прекъсва само от приближаващия понеделник. Продават се в някои от арабските магазинчета, но ако нямате такава, а искате да си направите коктейл от два или повече тютюна, просто ги смесете предварително, в каквото съотношение си прецените и използвайте любимата си чашка. Това е и начин да спестите хем от тютюн, хем от въглени.

http://www.hookah-shisha.com/store/pc/catalog/Bowl-Tangiers-Phunnel-Group-L.jpgДругата отличителна форма е funnel или phunnel bowl. Към този момент, у нас все още не се продават такива, но може да се опитате да симулирате формата с алуминиево фолио. В класическите чашки най-често соковете изтичат през дупките на дъното в рамките на 1 час, което теоретично разваля по-бързо вкуса. При този тип чашка, соковете се задържат максимално дълго и като цяло приготвянето ѝ става по-лесно и бързо от вортекс-а. Има няколко размера – от съвсем малки (Tangiers Pico), до малки, средни и големи, като последните побират над 50 грама тютюн. По наша преценка, малките чашки са най-практични и удобни. Побират между 10 и 20 грама тютюн, в зависимост от марката, като пушенето може да продължи с пъти повече време, в сравнение с обикновените чашки. Съветваме всеки, за който наргилето е любимо удоволствие, да се сдобие с такава чашка, по възможност оригинална Tangiers. Да, намират се единствено в американските сайтове, скъпи са, но си заслужава. Разбира се, обикновените китайски фънели, вършат почти същата работа, струват по няколко евро и ги има налични в почти всички европейски сайтове.

http://www.hookah-shisha.com/store/pc/catalog/Hookah-Bowl-Vortex-Brown-M.jpgИ на последно място, но не по важност, представяме Vortex bowl. Наред с чашките тип phunnel, вортексите са едни от най-разпространените и предпочитани на запад. В последно време и тук тенденцията е същата. Намират се почти навсякъде из арабските магазинчета в суров, глинен (нелакиран) вариант и струват по 3-4 лева. Изцяло лакираните са за предпочитане. Продават се във всички сайтове, включително и европейските, като цената им е не повече от няколко евро. Задължително трябва да притежавате такава, особено ако предпочитате по-сочни и влажни тютюни, с други думи, всичко по-различно от Nakhla.

 

Основно изискване за добро пушене е добре и равномерно нагряна чашка. Тези от по-тънка керамика не задържат достатъчно топлина, макар че загряват и отдават по-лесно. Кухите и много нагънати чашки също не са практични, както и металните, по същата причина.

Идеята не е тютюнът да гори или тлее като влезе в контакт с въглена. Целта е тютюнът да се пече бавно. Представете си гювеч в глинен съд на фурна – не го приготвяте като го залепите на реотана, защото ще изгори моментално, без да се сготви. Вместо това го държите на разстояние от източника на топлина, като не е нужна висока температура, а самият глинен съд помага за бавното, ефективно готвене.

Чашката трябва да бъде така нагрята, че тютюнът да почне да се готви в нея от всички страни, не само повърхността, която е най-близо до въглена. И не само това – ако чашката задържа достатъчно топлина не е нужна непрекъсната висока температура.

Можем значително да подобрим процеса на натрупване и отделяне на топлина, като облицоваме чашката с фолио от вътрешната страна, заредим я с тютюн и я завием отгоре още фолио. Така се получава нещо като капсула от фолио, която позволява перфектно загряване и готвене на тютюна, а и значително улеснява почистването. 

Фолиото

Алуминиевото фолио се използва за облицоване на чашката отвътре и покриване отгоре. В момента у нас има избор между два вида фолиo:

  • Тънкото фолио за наргиле, което се продава на кръгчета или квадратчета в картонени кутийки. To прилепва по-добре по чашката и е по-лесно за оформяне, но се къса много лесно. Предимството му е, че има разделителни хартийки между всеки две листчета, които са много полезни за избърсване на ръце и пособия, особено ако не сте си в къщи. И това, че е предварително форматирано.
  • Нормалното домакинско алуминиево фолио на ролка. Препоръчвам ви да ползвате такова. То е значително по-издържливо на опън, дупчене, мачкане и е може да се купи от всякъде, за разлика от другото. Освен това е и по-евтино: 30 метра ролка е около 5 лева – ще имате за дълго време.

В случай на колосален недоимък импровизирайте с всякакви подръчни фолиа, като станиол от шоколад, друго сладко изкушение, или алуминиеви тарелки за скара.

Практично е да си развиете няколко метра фолио, да го сгънете и да го сложите в куфарчето на наргилето (или в торбата, ако нямате куфарче, но това просто означава, че трябва да си купите куфарче!). Така елиминирате шанса да закъсате някъде в полеви условия.

Сега за самото поставяне на фолиото. Има три основни правила – да се облицова чашката максимално плътно, да не се опира горния слой фолио в тютюна и да не се правят големи дупки.

Защо се облицова чашката? Това е вероятно най-важното въведение, което промени навиците и преживяването ни с наргилето. Облицоването позволява много по-ефективно и равномерно нагряване на тютюна. След като се облицова чашката, зареди се с тютюн и се затвори отново с фолио, тютюнът реално седи затворен в една капсула от фолио и се пече отвсякъде.

Това много скъсява времето за “готвене” на тютюна и пушенето може да започне само след 4-5 минути, без да се разчита на ударно (агресивно) нагряване в началото, което овъглява горния слой на тютюна в чашката и разваля вкуса. Освен това почистването става значително по-лесно, защото никога не остава нагар по чашката! Само вадя фолиото и го хвърлям, понякога дори не мия чашката, защото няма от какво. Избърсване със салфетка върши работа.

Как се облицова чашка със фолио?

  1. Вземам едно парче фолио (без значение дали е от форматираното или съм си откъснал от ролката) и го поставям върху чашката, центрирано.
  2. Натискам с палец средата му така че да опре в дъното на чашката и го заглаждам да покрие дъното плътно. На повърхността на фолиото се отпечатват силуетите на дупките по дъното на чашката. Получава се нещо като фунийка.
  3. С палец започвам да притискам фолио към стените на чашката, докато направя един пълен оборот и фолиото е прилепнало плътно по стените.
  4. Над ръба на чашката остават да стърчат краищата на фолиото – приглаждам ги навън, да обхванат ръба на чашката. Готово!

Сега ако дръпна въздух отдолу на чашката, не би трябвало да пуска, а и всмукването това ще помогне за по-добро прилепване. Остава само да направя дупки там, където се виждат силуетите на дупките по фолиото (в сегашната ми чашка са общо 5 дупки). Това правя с клечка за зъби и гледам размера на дупките във фолиото да отговаря на размера на дупките на чашката.

Горния слой на фолиото поставям максимално опънат, за да не се опира в тютюна в чашката. Допирът кара тютюнът да почне да тлее, защото влиза в почти директен контакт с въглена. Това е и основната причина да не държа въглена в средата на чашката през цялото време. Най-добре е да е изместен от центъра и винаги да е стъпил на ръба на чашката – така я затопля по-добре.

Тук има един трик, който можете да прилагате, ако тютюнът винаги ви изгаря отгоре, преди да се е опекъл добре отдолу. Това означава, че нямате добър контрол върху жегата. Препоръчвам ви да слагате фолио от ролка, при това на няколко слоя. Примерно откъснете по-голямо парче, сгънете го на 2 или 4 и ползвайте полученото, за да покриете чашката. Може да пробвате и да зареждате по-малко тютюн, това обикновено помага.

И последно – за дупките по фолиото. Много разпространен е един инструмент, който често се нарича “игленик”. Хора дупчат с карфица или игла за постигане на максимално фини дупки, други ползват кламер или кабарче с пластмасова глава (известно и като pin-че). Виждал съм да се ползва дори кензан (kenzan, от японски – това е тежка основа със шипове, върху която се подреждат цветя за икебана). Някои щипки за наргиле вървят с игла за дупчене, обикновено нефункционална, защото е с тъп връх. Аз ползвам върхът на клечка за зъби или карфица, която нося забодена в дунапрена на куфарчето за наргиле.

Има най-различни теории за вида, разположението и броя на дупките по фолиото. При всяко положение, никога, ама никога не правете големи дупки по фолиото! Ако дупките ви са с диаметър като клечка за зъби или повече – прекалили сте. Сменяйте фолиото докато е време.

Аз лично предпочитам да правя малко дупки, вместо да заприличва фолиото на сито (което е най-често срещаната практика по света и в наргиле баровете). Защото по-малкото и малки дупки:

  • не пропускат толкова много пепел в чашката, а това изключително важно за качеството и продължителността на пушенето
  • позволяват по-добър контрол върху въздушния поток и изгарянето на въглена, виж по-долу
  • намаляват шанса за скъсване на фолиото

Според мен всичко е въпрос на баланс, умение и предпочитание. Разбира се, зависи и от формата и размера на чашката. Изпробвайте и си харесайте метод. Ако след приключване на пушенето имате много пепел в чашката, вероятно са ви големи дупките (или твърде много на брой, или не чистите добре от пепел по време на пушене). Ако тютюнът ви изгаря много бързо, опитайте да поставяте въглена така, че не цялата му площ да е над дупки, за да не се „активизира“ целия при всяко дърпане.

И накрая малко висш пилотаж.

В момента съм на такава система: правя общо 10-12 дупки, като ги разполагам близо до края на чашката (но не съвсем до ръба), в два концентрични кръга. Това оставя самият център на чашката без дупки, което е добре, понеже ми позволява да поставям въглена там след като чашката е идеално наргята. По този начин мога да нагрявам тютюна в средата  без да се притеснявам от изгаряне (защото като дърпам въгленът не се „активизира“ в частта си, която е над центъра на чашката), а ако се отделя пепел, тя не попада в дупките.

Освен това, ако има множество дупки, през повечето от тях ще влиза не-загрят въздух, а въгленът винаги ще е с цялата си площ върху дупки. От това следва, че при всяко дръпване той ще се „активизира“, съответно грее повече, което води до неравномерно изгаряне.

Тютюнът

Темата е много обширна и доста субективна, заради различните вкусове и предпочитания на всеки човек.

Хубавият тютюн е нарязан ситно, но не прекалено ситно. Крайностите не са хубаво нещо – има тютюни, които могат да се ръсят като чубрица, буквално, както и има такива, в които се намират цели „парцали“ (едри парчета листа). Това не е добре. Ако е прекалено ситен, вероятно производителят е сложил вътре много клечки и стъбла и нарочно го мели фино, за да не личат. Ако пък е прекалено едър, вероятно не е добре обработен и листата не са поели качествено от ароматите, а и не се пече толкова добре, колкото по-ситния.

Това, че имате клечки в тютюна не е непременно зле. Благодарете се, че изобщо различавате клечките – значи можете да ги извадите при зареждането на чашката. Разбира се, ако тютюнът е предимно стъбла, просто не купувайте повече от тази марка.

Хубавият тютюн не е прекалено сиропиран. Това е често срещана заблуда. Повече „сироп“ не е задължително по-добре и често значи, че производителя удря в кантара. Имайте предвид, че сух тютюн може спокойно овлажните, като го смесите с малко от тоя „мед“, който продават по магазините и няма нищо общо с мед. Най-често на опаковката пише „медунчо“ или някаква подобна глупост и съдържанието е глюкозен сироп и аромати. В магазините за наргилета се продават и сиропи с различни аромати за овлажняване на сух тютюн.

И още нещо за сочността на тютюна. Да, ако е сух – трябва да се овлажни, за да се пуши нормално, но прекалено сочният тютюн не прави добро пушене! За съхранение нека си е в сиропа, но ако при зареждане на чашката тече сироп от него – само си създавате проблеми с чистене. Масовата теза е „да, ама в сиропа е вкусът и ароматът!“ – на така мислещите предлагам да пушат само сироп, без тютюн! Качественият тютюн е поел аромата в процеса на приготвяне и сиропът е по-скоро среда за транспорт и съхранение; помага за готвенето на тютюна, а не е материал за пушене.

В сферата на ароматите изборът е строго индивидуален. Всъщност една от целите на този сайт е точно такава – да можем да си споделяме кой какво мисли за тютюните, които пушим. Нямам намерение да лансирам един или друг аромат, само искам да ви обещая, че по-скъпите тютюни си заслужават парите. Ако не вярвате на мен, повярвайте на коментарите в раздела с тютюни.

Така и така опряхме до цените, да видим как седят нещата. В момента (лето 2010) в България евтин тютюн е на цена от 2.00 до 3.00 лева за 50 грама. В тези тютюни често има големи клечки и чепове (винаги ги вадете от чашката!), жмел с една дума. Имат силен аромат когато са сурови, но често оставят синтетичен вкус (като на горена пластмаса) в устата при пушене. Често се продават в червени или прозрачни пластмасови торбички без име или производител.

По-представителните са Ал Ваха и Накла (Al Waha, Nakhla) – поне имат картонена кутийка и описание, макар че като качество са на дъното на класацията. У нас (до колкото знам) има само един по-качествен тютюн – Ал Факер (Al Fakher). Кутийка от 50 грама струва 5.00 лева, но цената си заслужава определено, не мога да натъртя това достатъчно. Ароматът и вкусът при пушене са на друго ниво. Тези три марки се продават в „Царството на Наргилетата“, както и по други магазинчета около Женски пазар.

Често ни пишат хора с въпроса „от къде мога да намеря в България тези марки, които коментирате?„. Става дума за марки от класата на Starbuzz, Romman, Fumari, Tangiers – в световен мащаб едни от най-добрите. Специално Fumari е най-скъпият тютюн в онлайн магазина в САЩ, от който пазарим.

Отговорът е: не можеш се намери! Това е и причината, заради която внасяме всичко, което пушим. Цената е значително по-висока, от сорта на 20 лева за 100 грама, но си заслужава. Ако ви интересува, драснете един мейл и ще видим с какво можем да ви помогнем!

Друг въпрос е „защо 50 гр обикновен тютюн за лула струва 20 лева, а този за наргиле е толкова евтин?“. Защото в тоя за наргилето има какво ли не. Всъщност 50-70% от теглото е глицерин и меласа, а не тютюн. Качеството на самите листа е, кхм, на второ място всякаш, особено като се има предвид, че се ползва washed tobacco. Докато за лулата всичко е в тютюна – и вкус, и аромат, и текстура, и дим, целият експириънс.

След нуждата да се сдобиете с качествен тютюн, следващото по важност нещо е зареждането на чашката. Започнете, като разбъркате тютюна много добре – дали ще е в кутийка, бурканче, торбичка. Когато седи, соковете на тютюна се оцеждат и така той остава неравномерно напоен. Използвайте бамбуково шишче или малка лъжичка и го омешете добре. Не ви препоръчвам да си ползвате щипката, защото после като хванете с нея въглена ще пуши и мирише.

Сега е моментът да да проверите „нивото“ на сиропа. Хванете с два пръста щипка от добре разбъркания тютюн – ако от нея капе сок, значи е в повече. Стиснете тютюна с пръсти, за да изцедите част от соковете и чак тогава зареждайте.

Започнете да сипвате в чашката, като раздробявате всички малки и големи сплъстени бучки и листа и внимателно отстранявате всички клечки и подозрителни субекти, които не приличат на тютюневи листа ???? . В никой случай не тъпчете тютюна в чашката! Притиснете го леко, за да прилепне към дъното и стените, но не се стремете да набутате възможно най-много тютюн. И преди всичко – гледайте да не стига до ръба на чашката. Трябва след като завиете чашката с фолио, тютюнът да не опира в него!

Кога един тютюн е изхабен? В повечето случаи след 3-4 въглена от плоските. Някои марки понасят повече, други по-малко. Понякога ползвам само 2 въглена, ако съм заредил по-малко тютюн. Като време – поне час с добре напалено наргиле, а някога над два часа се проточва. След като натрупате малко опит, ще почнете да го усещате по промяната на аромата и вкуса – почва да горчи дима и спира да прилича на тютюн за наргиле, а е все едно си подпалил дърво или цигара с яко жмел.

Като се изхаби тютюна сменям чашката, или (ако нямам втора) зареждам същата наново, като махам само горното фолио, вадя изгорелия тютюн със щипка, слагам нов, слагам ново фолио (внимателно, че пари чашката) и продължавам. На 2-3 зареждания е добре да се сменя водата в стъклото, дори да е само за да се добави нов лед.

Нещо важно за съхранението на тютюна. Без значение в каква опаковка сте го купили, препоръчвам ви горещо да го преместите в нещо, което се затваря плътно. Бебешко бурканче, такова от горчица или с метална скоба и гумено уплътнение, или в краен случай – resealable bag, ziploc bag, онези торбички, които могат да се запечатват плътно отгоре. Такова съхранение ще ви позволи да го запазите по-дълго, соковете не изветряват толкова бързо и ароматът се запазва.

За вредата от наргилето сме направили отделна страница; ако мислите, че можете да допринесете с конструктивно мнение по въпроса – пишете там!

Освен това, на пазара има няколко различни марки herbal shisha – няма точен превод на този термин, може би най-близкото е „билков тютюн“, като тютюн в случая индикира само, че се пуши в наргиле, а не че съдържа листа от растението тютюн. Това са продукти с нулево съдържание на тютюн (никотин и катрани). Тези „тютюни“ се ползват широко по белия свят, където има строги забрани на тютюнопушенето по обществени места, включително в наргиле баровете. Такъв още не съм опитвал, но това е идеалният компромис, според мен.